Децата се нуждаят от любов, разбиране, търпение, последователност, твърдост, закрила,

 Децата се нуждаят от обич, схващане, самообладание, поредност, неотстъпчивост, протекция, другарство, калории, витамини… Книги, отдадени на развъждането на деца, отдават толкоз огромно значение на детските потребности, че неведнъж родителите се чувствуват физически и душевен изтощени даже единствено от прочитането на това, което се чака от тях.

 Те добиват усещането, че нямат право на лични потребности, не могат да се освободят от възприятието, че създателят е на страната на децата и упреква родителите, когато нещо не е в ред. Би било редно да се посветят подобаващ брой страници и на действителните потребности на родителите, на техните усложнения у дома и на открито, на тяхната отмалялост. Факт е, че развъждането на децата е дълга и сложна работа и че родителите са също по този начин хора, както и децата.

 Има „ сложни “ и „ лесни “ деца. Доказано е, че децата се раждат с разнообразни темпераменти. Родителите не могат да си поръчват дете по свое предпочитание, а би трябвало да одобряват детето такова, каквото е. Но, въпреки това, характерът на родителите също по този начин е към този момент образуван и не може да се промени елементарно.

 Едни родители могат елементарно да отгледат някое благо, вежливо момиче, само че да не са готови за едно пламенно и налагащо се момче, което може да ги затруднява, озадачава и провокира без значение от огромната им любов към него. Други родители могат да се оправят с наслада и лекост с едно палаво момче и биват разочаровани от едно добродушно дете. И въпреки всичко родителите вършат всичко, което е по силите им, за своите деца. И в най-хубавите случаи има доста работа и ограничения. Отглеждането на децата е обвързвано с голяма по размер и компликация работа — подготвяне на подобаваща храна, промяна на пелени и пране на облекла, разчистване на разсипаната от бебето храна и разтребване на разхвърляните от детето играчки, разтърваване и утешаване, чуване на мъчно разбираеми истории, присъединяване в игри и четене на приказки, безинтересни за възрастните, визити на зоологически градини, музеи и карнавали, помощ при домашните извършения, визити на родителско-учителски срещи във вечери, когато сте доста изтощени.

10 мисли от именития доктор Бенджамин Спок

Вярвайте в себе си! Вие знаете повече, в сравнение с си мислите. С автомобилни термини: детето е моторът, а родителите би трябвало да държат кормилото. Не приемайте прекомерно насериозно всичко, което съседите споделят. Не се плашете от това, което споделят специалистите. Не се опасявайте да се доверите на личния си здрав разсъдък. Колкото повече хората изследват разнообразни способи за развъждане на деца, толкоз повече те стигат до извода, че това, което положителните майки и татковци инстинктивно усещат какво да вършат за бебетата си, в края на краищата е най-хубавият. През цялото време до момента в който човек е дете, той е по едно и също време дете и се учи да бъде родител. След като стане родител, той е към този момент най-вече родител, преживяващ още веднъж детството. Наистина всичко съм научил от майките. Има две неща, които децата споделят с подготвеност – заразните заболявания и възрастта на майка си. Щастието е най-вече второстепенен артикул на това, което ни кара да се усещаме задоволени. Когато дамите се предизвикват да бъдат конкурентноспособни, доста от тях стават неприятни. Бих споделил, че най-сигурната мярката за зрялост при един мъж или една жена е хармонията, стилът, насладата и уважението, които основават в брака, и удоволствието и вдъхновението, с което подаряват половинката си.

 Голяма част от фамилния бюджет е предопределена за децата — от по-високия наем за задоволително огромно жилище до обувките, които бързо се скъсват или омаляват. Заради децата родителите не могат да вървят на посетители, на спектакъл, на събрания, не могат да пътуват. Това, че вие предпочитате да имате деца и за нищо на света не бихте си сменили местата с едно бездетно семейство, не променя обстоятелството, че вие чувствувате неналичието на независимост.

 Разбира се, родителите имат деца не тъй като желаят да бъдат мъченици, а тъй като обичат децата и желаят да имат свои лични. Те обичат децата и по тази причина, тъй като си спомнят какъв брой доста са били обичани от своите родители. Да отглеждат деца, да ги следят по какъв начин порастват и стават прелестни хора, доставя на множеството родители макар тежкия труд най-голямото наслаждение в живота.

 Децата са наши създания, залог за нашето величие. В съпоставяне с щастието да забележим по какъв начин от нашите деца израстват почтени хора бледнеят всички други наши житейски достижения. Прекалените саможертви са безполезни. Но изправени пред своите нови отговорности, някои старателни млади родители добиват възприятието, че не по нужда, а по принцип би трябвало да се откажат от своята независимост и от всички предходни удоволствия. Даже и да им се удаде опция да излязат, те се чувствуват прекомерно отговорни, с цел да могат пълноценно да се веселят. Отчасти това е естествено в първите седмици след раждането на първото им дете — всичко е толкоз ново и главозамайващо.

 Но прекомерната всеотдайност не е потребна нито за родителите, нито за детето. Детето гълтам напълно вниманието на родителите, те са в непрекъснато напрежение и стават безинтересни както за близките, по този начин и един на различен. Те са недоволни от превръщането им в пандизчии, макар че сами са си наложили това; без да желаят, те стартират да винят детето, макар че то не е поискало от тях такава лоялност. В отговор на своята лоялност такива родители чакат прекалено много от детето.

 Балансът се нарушава. Равновесие се реализира, когато давате на детето това, което му е най-необходимо, и запазвате за себе си такива ползи и удоволствия, които не са в негова щета. Така ще обичате по-пълно своето дете и ще изразявате обичта си по-непринудено, когато сте с него.

Из книгата „ Грижа за бебето и детето “ на Д-р Бенджамин Спок

Инфо: www.edna.bg